Етимология: от лат. Principium - основно изходно положение. Означава
положение , от което се излиза и от което следва да се ръководи дадена дейност,
процес. Принципите на възпитанието определят насоките за организиране и
провеждане на възпитателната работа и се изразяват в следното:
• Определят характера и съдържанието на възпитателния процес
• Улесняват подбора на средства, чрез които се осъществява възпитателната
• дейност
• Обуславят главната насоченост на методите
• Насочват към най-подходящите форми на възпитателно въздействие
• Внасят яснота по отношение на организацията и методиката на
• възпитателната работа
• Спомагат за по-точно определяне на резултатите от възпитателното въздействие.
Характеристика на отделните принципи
приемственост и системност във
възпитанието
Nota:
изисква възпитателните взаимодействия между възпитател и възпитаник да бъдат подчинени на определени логически връзки и установяване на взаимна връзка между различните елементи на възпитателната система.
съобразяване с възрастовите и индивидуални
особености на възпитаниците
Nota:
съобразяване на методите, формите и средствата на възпитание с възрастовите и индивидуалните особености на всеки един възпитаник.
възпитаване в и чрез група
Nota:
чрез група - произхожда от истината, че възпитанието се осъществява в процеса на разнообразните човешки дейности.
възпитаване на личността в социалната общност
Nota:
колкото по-рано детето започне да живее в детска общност, толкова по-големи са възможностите то да се формира като човек, умеещ да работи в група.
единство на възпитателните изисквания
Nota:
съгласуване усилията на различните възпитателни фактори, което се явява предпоставка за единство в насочеността на формирането на възпитателния облик на възпитаника.
уважение и взискателност към възпитаника -
Nota:
П. разумна
взискателност към ученика, доброжелателно отношение, увереност в неговите сили и възможности.
съзнателност и активност във възпитанието
Nota:
осъзнаване от възпитаника на поставената пред него задача и с проява на интерес от негова страна към предстоящата дейност, което автоматично поражда и съответна активност.
Съвременни измерения на ппринципите на възпитанието
хетерогенност на възпитанието
Nota:
произтича от социалната хетерогенност на обществото. Означава да не се пренебрегва индивидуалността на всяко дете.
ускорение във възпитанието
Nota:
налага се поради динамиката на социалните и обществени процеси. Подпомага формиране у учениците на умения бързо да се ориентират в обстановката, да привикват към нови условия.
преходност, за временност (адхокрация)
Nota:
произтича от непрекъснатата изменчивост в отношенията между хората и в техните ценностни ориентации. Помага на учениците да се създаде нагласа за преходност на ценностите, че те се променят във времето.
хуманност и толерантност
Nota:
изходна позиция е идеята, че човек е основна ценност на обществото. Изразява се във вяра във възможностите на всяко дете, уважение на личността му и осигуряване на психологическо здраве и педагогически комфорт.
адаптивност
Nota:
предполага бърз рефлекси, умения и нагласи да се търсят алтернативни решения, ориентиране в избора на-работа, приятели, социална среда и
децентрализация
Nota:
насочен е към формиране на личност с ярко изразена индивидуалност, проявяваща се със собствена позиция, мислене и умения да взема самостоятелни решения. Тук постепенно се налага и понятието нестандартност и нетрадиционност на мисленето и поведението.
дестандартизация във възпитанието
Nota:
съответства а процесите на дестандартизация във всички сфери на живота.
развитие на умения и потребност у детето за
самостоятелна работа над себе си (за
самовъзпитание)
Nota:
не е нов принцип, но придобива актуалност поради потребността на всеки индивид да търси начини за активно участие в социалните дейности, да просперира и да оцелее в сложни ситуации.