Урокът като водеща външна форма на обучение в училище

Урокът като водеща външна форма на обучение в училище

1. родови признаци

   • класна форма
   • външна форма
   • съдържателно - тематична форма
   • структурно – функционална форма
   • структурно – функционална форма
   • текуща във времето форма
   • текуща във времето форма

2. Специфични признаци в предела на урока

   • няма само един тип урок
   • Той е оптимално структурирано цяло със съчетаване на различни компоненти (фази, сътояния) от процеса на обучение
   • набор от целенасочени и целесъобразни конкатенационни (верижни) взаимовръзки между преподаване, учене и части от учебно съдържание
   • търсена конкордантност (съгласуваност и координираност) между преподаване и учене
   • конверсия (трансформация и промяна на набора от значения) на събития, ситуации, контексти и състояния от процеса на обучение
   • общоприета прегнантна (с тенденция за по – голяма структурна свързаност), по – устойчива и по – значима парадигма за достигане на конкретни познавателно - теоретически, практически и социално - възпитателни цели в някои системи за организация на обучението;
   • общо поле на вариращи дискурсивни и недискурсивни практики за овладяване на знания, формиране и развитие на умения и компетенции.

3. Таксономия на конкретните образователни равнища

   • представлява фиксирано и йерархизирано общо пространство на битието на порядък в епистемологичното, практическо - изпълнителното и диагностично – оценъчното  развитие на събитията в процеса на обучение, като следва:
   • овладяване и представяне на декларативни и процедурни знания
     • Уроци за директивно или интерактивно овладяване на нови декларативни или процедурни знания.
     • Уроци за конструктивистко овладяване на нови декларативни или процедурни знания.
       • Комбинирани уроци
   • формиране и развитие на умения и компетенции
     • Уроци за формиране и развитие на интелектуални умения и компетенции
     • Урок за формиране и развитие на практически умения и компетенции
   • приложение и използване на знания и умения
     • Уроци за стандартизирано приложение на знания и умения
     • Уроци за конструктивистко и проблемно – изследователско приложение на знанията и уменията.
   • систематизиране, интегриране и обобщаване на знания и умения
     • Уроци за систематизиране, интегриране и обобщение на знанията и уменията
   • консолидиране, възстановяване и затвърждаване на знания и умения;
     • Уроци за консолидиране, възстановяване и затвърдяване на знанията и уменията.
   • измерване и оценка на постижения
     • Уроци за измерване, диагностика и оценка на постиженията.

4. Структура

   • на отделните типове уроци представлява:       единство на множеството компоненти и тяхната значимост в урока;       обединение на свойствата и елементите на дадено събитие или определена поредица от събития в урока;       конкретизация и една от страните на урока;       строеж, чрез който компонентите на урока се обединяват в едно цяло;       законът, по който се подреждат компонентите в урока;       отношенията и зависимостите между компонентите в урока;       специфични връзки на компонентите.
   • дименсии
     • Компонентът  на структурата на уроците представлява времева конструктна единица, която има смисъла и значението да идентифицира и инкорпорира някои събития и ситуции от процеса на обучение, имащи отношение за достигането на конкретните образователни цели.
     • Динамичност – статичност
     • Екстензивност – интензивност
     • Хоризонталност – вертикалност
     • Центричност – ацентричност
   • Функции
     • организационно осигуряване на целите
     • логико – познавателна
     • онтологична (едно от битиетата на обучението)
     • практико – приложна
     • синергетична
       • съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки агент (фактор). 1 + 1 = 3
     • морфогенетична
       • – поражда, развива, интегрира и диференцира компонентите
     • експресивна
     • социално – възпитателна
   • Компоненти на хоризонталната структура (къде и кога)

5. Технологии на урока

   •      Технологията на урока представлява поредица от следните етапи:       подготовка за урока;       планиране на урока;       осъществяване на урока;       анализ (конфериране) на урока;       доработка на урока.
   • предварителна подготовка:
     • направа на годишното разпределение
     • сверяване с годишни разпределения от минали години
     • познаване на учебната програма и темите в учебниците
     • създаване на визия за равнището на подготовка на класа като цяло и по предмета
     • запознаване с указанията за учебно – възпитателната работа през годината
   • повседневна подготовка
     • подготовка на материали, средства и др. ресурси
     • подготовка на информационни носители
     • подготовка на инструменти за диагностика и оценяване
     • подготовка на учебна техника
     • овладяване на предстоящото тематично съдържание
     • определяне на мястото на урока в системата от уроци
     • рефлексия за минали уроци

6. Планиране на урок

   • е личен творчески акт на учителя
   • Функции
     • опора в провеждането на урока
     • уточняват замисъла за урока
     • могат да променят замисъла
     • вниква се в детайлите
     • вижда се логиката на урока
     • компонентите се вместват хармонизирано във времето
     • урокът се проиграва в идеален план
     • овладява се темата и учителят се чувства сигурен в нея
   • традиционната схема на планиране у нас
     • 1.Културно – образователна област
     • 2.Предмет
     • 3.Тема
     • 4.Цели на урока
     • 5.Клас
     • 6.Време
     • 7.Място.
     • 8.Учител
     • 9.Ресурсно осигуряване на урока
     • Компоненти на структурата на урока
     • Дейности на учителя
     • Дейности на учениците
     • Време
     • Бележки
   • Стратегиите за планиране на урока
     • Универсална стратегия
       • В нея урокът се планира по дидактическите или методическите модели представени в учебници и ръководства.
     • Стратегия на търсене на аналог
       • В нея учителят обръща внимание на добрите урочни практики, нови виждания, нови предписания
     • Стратегия на модификация на урочните структури чрез различни тактики
       • премахване на компоненти
       • допълване на компоненти
       • пренареждане на компоненти
       • увеличаване или намаляване на времето на различните компоненти
       • на външния фактор – въвеждане на страничен човек в урока
       • на вътрешния фактор – иновации в методите, информацията и пр
     • Стратегия на комбиниране
     • Стратегия на импровизиране

7. Конфериране

   • е система за групово или междуиндивидуално обсъждане на проведени уроци от научни позиции, която обхваща следните елементи
   • правилно дефиниране и представяне на целите
   • оптимално структуриране
   • методична комбинаторика
   • комуникация и общуване

8. Тенденциите за усъвършенстване на ефективността на урока

   • усъвършенстване на организацията на урока чрез мобилност на неговите функции
   • премахване на дистрибутивността между компонентите
   • разнобразност на компонентите на урочните структури
   • балансираност на компонентите на структурата на урока
   • съсредоточаване на няколко функции в един компонент
   • синергетичност на компонентите

Imagens e arquivos do mapa