Актуални принципи на обучение

Актуални принципи на обучение

1. Характеристика на отделните принципи

   • приемственост и системност във възпитанието
     •  изисква възпитателните взаимодействия между възпитател и възпитаник да бъдат подчинени  на определени логически връзки и установяване на взаимна връзка между различните  елементи на възпитателната система.
   • съобразяване с възрастовите и индивидуални особености на възпитаниците
     • съобразяване на методите, формите и средствата на възпитание с възрастовите и индивидуалните особености на всеки един възпитаник.
   • възпитаване в и чрез група
     • чрез група - произхожда от истината, че възпитанието се осъществява в процеса на разнообразните човешки дейности.
   • възпитаване на личността в социалната общност
     • колкото по-рано  детето започне да живее в детска общност, толкова по-големи са възможностите то да  се формира като човек, умеещ да работи в група.
   • единство на възпитателните изисквания
     •  съгласуване усилията на различните възпитателни фактори, което се явява предпоставка за единство в  насочеността на формирането на възпитателния облик на възпитаника.
   • уважение и взискателност към възпитаника -
     • П. разумна взискателност към ученика, доброжелателно отношение, увереност в неговите сили и  възможности.
   • съзнателност и активност във възпитанието
     •   осъзнаване от възпитаника на поставената пред него задача и с проява на интерес от  негова страна към предстоящата дейност, което автоматично поражда и съответна  активност.

2. Съвременни измерения на ппринципите на възпитанието

   • хетерогенност на възпитанието
     • произтича от социалната  хетерогенност на обществото. Означава да не се пренебрегва индивидуалността на  всяко дете.
   • ускорение във възпитанието
     • налага се поради динамиката на социалните и обществени процеси. Подпомага формиране у учениците на умения  бързо да се ориентират в обстановката, да привикват към нови условия.
   • преходност, за временност (адхокрация)
     • произтича от непрекъснатата изменчивост в отношенията между хората и в техните ценностни ориентации. Помага на учениците да се създаде нагласа за преходност на ценностите, че те се променят във  времето.
   • хуманност и толерантност
     •  изходна позиция е идеята, че човек е основна ценност на обществото. Изразява се във вяра във възможностите на  всяко дете, уважение на личността му и осигуряване на психологическо здраве и  педагогически комфорт.
   • адаптивност
     • предполага бърз рефлекси, умения и нагласи да се търсят  алтернативни решения, ориентиране в избора на-работа, приятели, социална среда и
   • децентрализация
     • насочен е към формиране на личност с ярко изразена индивидуалност, проявяваща се със собствена позиция, мислене и умения да взема  самостоятелни решения. Тук постепенно се налага и понятието нестандартност и  нетрадиционност на мисленето и поведението.
   • дестандартизация във възпитанието
     •  съответства а процесите на  дестандартизация във всички сфери на живота.
   • развитие на умения и потребност у детето за самостоятелна работа над себе си (за самовъзпитание)
     • не е нов принцип, но придобива актуалност поради потребността на всеки индивид да търси начини за активно участие в социалните  дейности, да просперира и да оцелее в сложни ситуации.